Дневник Комбуча 01 Оцеляване

Придобиването на гъба комбуча е вълнуващо преживяване и е хубаво да я получим като подарък за да тръгнем към отглеждането и с любов!

Забелязал съм, че закупуването на предмети, продукти, вещи, колкото и да са желани, макар и теоретично да ни задължават да ги обгърнем с внимание, то на практика веднага след плащането на тази, дреха, тенджера или нещо друго ние рязко изгубваме интерес към покупката си... Вече я имаме! Затова наричам пазаруването на екстри-жертвоприношение, даваме пари само защото можем да ги дадем, заради мимолетно желание, удовлетворяваме си липсата на синхрон с природните ритми и произтичащите от тях актуални занимания.
Когато получим гъбата за отглеждане към нея трябва да се отнасяме както към всяко живо същество-с отношение! Взаимността е следната-ние не я тормозим и тя нас не ни тормози, ние и осигуряваме условията на живот и комфорта на която е свикнала, а тя ни се отблагодарява с производството на полезна напитка за пиене и нови гъбки. Нищо друго!

Първа задача ми е просто гъбата да оцелее, но и въпросителната е в размножението и как става...
Гъбата комбуча се нуждае от чистота на съдинката, хубава вода приготвена със зелен или черен чай, непряка светлина, постоянна температура, спокойствие и захар за да живее.
Стига условията да са добри, за гъбката не се искат никакви грижи, но аз много внимателно я повдигах всеки ден с бамбукови клечици за да излети събралият се под нея въглероден двуокис, който я издуваше нагоре като мехур. Смятам, че с това и помагам, за да е добре овлажнена по цялата си повърхност.

Моята гъба комбучка явно се е почувствала добре при мене и още на вторият ден ми създаде свой наследник-едва забележима, тънка гъбка на повърхността на течността изглеждаща като меко найлонче. Бързо се полакомих и изчислих, че 3 литров буркан побира 2,5 литра чай и като отделим част от него за стартерна течност за следващата доза и махнем някаква фира, то една гъба ми дава 2 литра комбуча за пиене, което е малко за 10 дни изчакване, би ми стигнало за 8 дни по една чашка и никакъв остатък да дам на някого за да се похваля. Дори остатъка е и още по-малък защото всеки ден по малко опитвам за да преценявам на какъв етап се намира и кой точно вкус ми харесва за да знам кога да прекъсвам процеса. Т.е. количеството ми е малко и наистина се нуждая от опит как да я размножавам или качествено да увеличавам получаваното питие, затова едновременно заложих като опит една чаша чай със захар, без нищо друго в нея за да видя мога ли да си създам сам комбуча без закваска или гъба, като ми беше ясно, че нещата ще протекат по-бавно при такива условия, ако въобще започнат.

Главното, което ми направи впечатление през този период е че старата гъба потъна. Заблудих се от мнения в Интернет, че дали отгоре или отдолу е все едно, но няма логика потънала гъба да е добре, след като новата плува на повърхността и. Тя плува там, защото се нуждае от кислород и затова държим буркана отворен. Ако тя си намираше всичко нужно вътре в течността, то съда за ферментиране можехме да го държим затворен. От друга страна една потънала гъба не означава, че самата гъба е окончателно зле, просто може да има елементарна, лесно поправима причина за това. При мене сякаш се опира на стените и така заради съпротивлението им не може да изплува-така ще се задуши, може предишният и съд да е бил по-широк... Че все още е жива и си изпълнява добре задачите говорят новосъздадената гъбка и хубавият вкус и мирис на напитката!

Като цяло гъбата иска спокойствие и по-малка намеса от наша страна. Тя няма нужда да си играем с нея, припляскваме, пощипваме и подхвърляме само защото не може да ни отвърне със същото! Оставена на мира-тя си си знае своето. При всяко вадене, опипване от излишно любопитство тя може да потъне, да се обърне на неподходящата страна, да и се затормози развитието... Когато не я закачаме мехурчетата въглероден двуокис отделящ се от бъдещата напитка я държат на повърхността достатъчно добре и я центрират по средата на отвора на нашият буркан. Гъбата няма за какво да се пипа изобщо, нито мести, единствено се нуждаем от дегустации по време на процеса. Най-щадящо, бързо и чисто това става с една тръбичка или сламка която натопяваме няколко пъти в течността, запушваме с пръст горният отвор и понеже вътре остава пълна с течност, която не може да изтече-пренасяме сламката над чашата, освобождаваме горният отвор от палеца си и течността изтича свободно. Няколко пъти тази процедура и имаме чашка с напитка за дегустация.

Пием когато ни е вкусно! Общо взето с времето вкуса ставаше все по леко алкохолен и леко резлив, все така ароматен, но след известно време избледня, изглежда съм пропуснал момента за тиха ферментация и газиране, който изглежда е малко след като започне да отшумява кипенето, тогава и беше най-хубаво за пряко пиене.

Да резюмирам условията и резултатите:
1.Външна температура-горещо, при мене 22 градуса постоянни.
2.Полутъмно като светлина.
3.Чай зелен-5 грама за 1 литър чешмяна вода доведена до момента преди кипене, поставяне на чая, запарване и изчакване течността да се темперира с помещението преди да я облагородим с комбуча.
4.Гъба добре развита според мене почти сантиметър дебела, уплътнена, здрава, поставена със стартерната и течност в няколко пъти повече чай..
5.Буркан от 3 литра измит старателно без миришещи химикали и покрит с двойна марля против нападащи мушици.
6.Престой от 10 дни (от престараване), като се вижда, че времето е много-хубавият вкус отшумя.
7.Наблюдение, че старата гъба потъва, макар и здрава, но очевидно буркана и е тесен, преди мене може да е расла в по-широко място, но е плодовита.
8.Нова плътна, малка, хубава гъбка родена на повърхността веднага!

Понеже виждам, че гъбата оцеля, а и създаде нова комбучица, то по нататък ми е нужно да проуча начин за размножение за да мога да си правя експериментите, те не са ми жизнено необходими-просто се забавлявам, интересно е...